Пасивната къща е енергоспестяваща къща, с висока степен на жилищен комфорт при изключително ниска консумация на енергия. Името „пасивна“ се дължи на факта, че сградата няма нужда от активни отоплителни и охладителни системи. Тези сгради не се отличават по нищо от останалите. Всяка една вече построена къща, може да бъде превърната в пасивна.
Концепцията за пасивни сгради е разработена за първи път през 1991 г. в Дармщат, Германия. Там е построена първата пасивна къща, която е била и експериментална и доказа чрез наблюдения, измервания и научни анализи, че пасивната къща може да се изгради с напълно достъпни средства. В Дармщат, Германия се намира и Институтът за пасивни къщи „Passivehause Institut“ PHI.
Пасивната къща е водещ стандарт по целия свят за спестяването на енергия в сградите. Изследователския проект CEPHUS (Cost Efficient Passive House as European Standart – Рентабилна Пасивна Къща като Европейски Стандарт), според дългосрочните стратегии и директиви на ЕС се очаква да бъде въведен като норма в целия ЕС от 2020 г.
Икономиите за отопление в сравнение с обикновенните сгради са над 75%, а разходите са малки, което прави обитателите на пасивните къщи независими от постоянно покачващите се цени на енергията.
За да бъде постигнат стандарта „Пасивна къща“ е необходимо:
- Много добра топлоизолация- в зависимост от района, където се намира сградата, изолацията варира от 20см. – 40 см. Необходимата енергия за отопление и охлаждане не трябва да надвишава 15 kWh на квадратен метър за година.
- Общото потребление на първична енергия за отопление, вентилация, топла вода, домакински електроуреди и осветление не трябва да надхвърлят 120 kWh на квадратен метър за година.
- Сградата трябва да бъде въздухонепроницаема – това е преминаването на въздуха през обвивката на сградата отвън навътре и отвътре на вън. За да бъде постигнат стандарта се правят тестове с вентилатор (blower door test) при разлика в налягането вътре и вън 50 Ра, резултата не трябва да надхвърля 60% на час т.е. през сградната обвивка не трябва да преминава повече от 60% от целия вътрешен обем на въздуха в сградата.
- Да се избегнат всякакви термо мостове -т.е. изолациите трябва да започват от основите и да са непрекъснати по цялата външна повърхност
Какво представляват термо мостовете:
В ограждащата конструкция на всяка сграда има елементи с по-висока топлопроводимост. Те са заложени още на проектно ниво или се появяват в процеса на строителството. И тъй като топлината има свойството да преминава през материалите с най-ниско съпротивление, тези елементи са наречени „термомостове”. Те са област в строителните елементи на една сграда, при която, поради използването на материали с различни топлотехнически свойства или поради различни дебелини на слоевете, има разлики в топлопроводимостта и топлината се губи по-бързо. По този начин не само се прахосва ценна енергия, но и се създава предпоставка за образуване на мухъл. Това може да бъде избегнато с правилна изолация
Термо мостове се появяват обикновено при: ъгли и ръбове, връзка на стената с тавана, връзка между две стени или връзка между стена и под.
Термо мостове се получават и при умишлени прекъсвания или отвори в конструкцията – връзка между балконна плоча и стена, страници на прозорци и врати, инсталационни отвори.:
Неизолираните термо мостове /най-често бетонни конструкции, колони, парапети и др./ водят до значителни загуби на топлина, въпреки сравнително по-малките площи на тези елементи. Увеличават се разходите за отопление, както и вредните емисии в атмосферата.
Освен това, по-ниската температура на вътрешните повърхности повишава риска от:
- кондензация;
- поява на плесени и гъби;
- увреждане на конструкцията;
- естетични проблеми.
Не на последно място, се влошава топлинния комфорт в помещенията!
За да се преодолеят всички тези проблеми е необходимо прекъсване на термо мостовете чрез надеждна изолация, съобразена с особеностите на приложението - например бетоновите елементи /плочи, колони, цокли, парапети и др./ се отличават с по-голяма проводимост на топлина спрямо зидариите от тухли и газобетон. Същевременно, те са хигроскопични и задържат влага в структурата си и затова се препоръчва използването на XPS за топлоизолирането им.
Стандартът за пасивна сграда е непостижим без система за контролирана принудителна вентилация на помещенията. Тя се налага, тъй като при отварянето на прозорците за пресен въздух през студената зима или горещото лято се отчитат огромни загуби на енергия. Това е причината през тези сезони да бъде подаван пресен въздух към всяко помещение и да се отвежда отработения въздух откъм сервизните помещения. Важно е изхвърляния от сградата въздух да отдаде енергията си на постъпващия в сградата пресен въздух чрез топлообменник (рекуператор) с КПД над 80%. По този начин в помещенията постоянно има чист и пресен въздух. Това допринася за високия комфорт на обитаване на пасивните сгради. Скоростите на подаване на пресен въздух в помещенията са много малки. Невъзможно е да бъдат усетени течения.
.